ЕТАПИ НА СЧЕТОВОДНО ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ

Създаването на годишния счетоводен отчет е процес, в който се проявяват както степента на квалификация на счетоводния персонал, така и организаторските възможности на съставителя на отчета.

   Етапите на годишното счетоводно приключване биха могли да бъдат формулирани по следния начин:

   1. Анализ на счетоводните сметки и уреждане на взаимоотношенията с контрагентите. Подготовка за приключителните счетоводни записвания;

   2. Инвентаризация на активите и пасивите и евентуалната им преоценка и обезценка;

   3. Приключителни счетоводни записвания;

   4. Съставяне на годишна данъчна декларация за да¬нъчното облагане на печалбата и признаване, оценяване и представяне на текущи данъчни активи и пасиви

   5. Съставяне на годишен финансов отчет.

   Според конкретната ор¬ганизация на счетоводството, готовността, квалификацията и разбиранията на главния счетоводител, както и според характера и структурата на дейността на предприятието, посочените етапи могат да придобият различен акцент.

   Анализът на счетоводните сметки е текущ процес. Той съпровожда дейността на счетоводителя през цялата година, но в края на годината има важно значение за провеждането на инвентаризацията, уреждането на взаимоотношенията с контрагентите, със¬тавянето на приключителните записвания и на финансовия отчет. Посредством анализ на конкретните счетоводни сметки и на главната книга е въз¬можно да се констатират пропуски в счетоводните кореспонденции и завеждането с чисти обороти на сметките за приходите и разходите.

   Типични грешки в счетоводните записвания са:

   - кредитиране на сметка Продукция срещу дебитиране на сметки от групата за разходи по елементи;

   - кореспонденции на сметка “Продукция” със сметки, отчитащи движението на активи;

   - съставяне на счетоводни записвания, които дублират оборотите по разходни и приходни сметки;

   - неравнение на синтетични и аналитични салда и обороти на сметките и др.

   Необходима е проверка на кредитното салдо на сметка “Персонал” и неговото равнение с неизплатените заплати по ведомостта на предприятието. В процеса на изравняване на сметката могат да се открият редица пропуски, свързани с осчетоводяването на разходите на труд и начисляването на различни удръжки за данъци, здравно и социално осигуряване. Наличието на дебитно салдо по сметка “Персонал” е сигнал за неотчетена като разход изплатена работна заплата или преаванасиран персонал и др.

   Важен момент от предварителния анализ и подготовката на годишното счетоводно приключване е правилното отразяване и изравняването на взаимоотношенията с вътрешно¬стопанските подразделения, когато са налице такива. За тази цел се използва сметка Вътрешни разчети. Ако счетоводните взаимоотношения между клоновете и централата са осчетоводявани правилно и навреме, общо за предприятието оборотите по дебита и кредита на сметка Вътрешни разчети следва да бъдат равнени. Ако съ¬ществуват различия, то е възможно да са налице съществени пропуски, които да деформират представянето в отчета на финансовото и имуществено състояние на дружеството. Необходим е анализ и съответни изправителни счетоводни записвания.

   Инвентаризацията на активите и пасивите и тяхната преоценка или обезценка е ежегоден процес. В производственото предприятие е важно да се инвентаризира незавършеното производство, да се проследят изписаните на разход, но невложени суровини и материали, да се отчетат липси и излишъци и бракувани активи. Честа практика е вложени материали да се изписват на разход при тяхната доставка. Ако към края на годината са налице такива материали, те следва да бъдат приспаднати от обема на незавършеното производство със сторнировъчни счетоводни записвания.

   При инвентаризирането на разчетите, наред с писмата до доставчици и клиенти, трябва да се съобразят и изискванията на СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Когато при задълженията може да се направи надеждна оценка и се констатира, че за някои от задълженията ще бъде необходим паричен поток и изтичане на икономическа изгода, предприятието следва да признае провизия и да отчете съответен разход по сметка Провизии. Този разход не е данъчно признат и той формира данъчни временни разлики.

   Преоценката на активите и пасивите и обезценката на активите обхваща: обезценка на активи (стандарт 36), оценка на нетната реализуема стойност на стоково-материалните запаси (стандарт 2), преразглеждане на балансовата стойност на дълготрайните материални активи и определяне на тяхната възстановима стойност (стандарт 16), преоценка на инвестиционни имоти (стандарт 40), преоценка на парични и непарични позиции в чуждестранна валута (стандарт 21), преоценка на нематериални активи (стандарт 38).

   Загубата от обезценка на активи при условията на СС 36 Обезценка на активи, се признава веднага като текущ разход за дейността. Ако след извършената обезценка на актив неговата възстановима стойност превиши балансовата му стойност, се отразява възстановяване на загубата от обезценка - като текущ приход от дейността, до размера на предходната обезценка. Разликата се отчита като преоценъчен резерв, когато за актива е възприета политика за отчитане по преоценена стойност. От данъчна гледна точка, обезценката на материални запаси води до увеличаване на счетоводната печалба, като съще¬временно се формират да¬нъчен актив и данъчни временни разлики.

   В края на годината предприятието е длъжно да преразгледа балансовата стойност на дълготрайните материални активи и да определи възстановимата им стойност. Когато от актива не се очакват никакви икономически изгоди, той следва да бъде отписан (СС 16).

   Паричните и непарични позиции в чуждестранна валута се преоценяват текущо - по централния курс на БНБ. Оценка задължително се извършва към датата на всяко съставяне на финансов отчет. Придобитите парични позиции в чуждестранна валута се оценяват по курса на придобиване, а продадените - по курса на продажба.

   Преоценката на финансови инструменти, отчитани по справедлива стойност и държани за търгуване, се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи. Възможно е те да бъдат отчетени и в увеличение или намаление на резерва от преоценка (СС 32).